magnifisonz.com / Шарл Монтескьо e роден в замъка Ла Бред близо до

magnifisonz.com / 

Шарл Монтескьо  e роден в замъка Ла Бред покрай град Бордо. По-късно наследява купата барон дьо Монтескьо от чичо си. Образование получава в Католически лицей, а през 1708 година се дипломира като правист. Става консултант в Парламента в Бордо и негов ръководител по-късно, надлежно през 1714 и 1716 година. Заедно с Волтер и Дидро взе участие в написването на „ Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите ” (1751-1730 година).

С ъчинения: „ Персийски писма ” (1721 г.), „ Размишления върху аргументите за величието и падението на римляните ” (1734 г.), „ Духът на Законите ” (писана в продължение на съвсем 20 години и издадена изцяло през 1748 г.) Дьо Монтескьо е енциклопедист, само че извърнат към обществените науки. Неговото внимание се насочва към историята и социологията, правото и политическата спестовност. Него го интересува не душата или божественото предназначение на ориста. Той желае да изучи метода на живот на обществото, и да открие закономерностите, които го дефинират. Търси законите на другите политически системи в другите страни и в другите епохи: „ Законите, би трябвало да се осветлят посредством историята, а историята – посредством законите “.

Б лагодарение на персоналните си наблюдения резултат от многото му пътувания в такива разнообразни страни, като Германия, Италия, Швейцария, Холандия, Англия и дуги. Монтескьо има опция да се запознае със социално-политическата конюнктура, както в остарели общества, по този начин и в модерни нему общества. „ Аз следя и не съдя; аз обмислям за всичко и не подлагам на критика нищо. Всеки може да търси и да хвърли няколко лъча светлина, без да има претенцията да бъде модернизатор. Търси да опълчи на вярата в случайността закономерностите на историческият развой. Преди всичко, съгласно него историята не е общ брой от разкази за любопитни събития станали в предишното. Историята е просвета за теоретично изследване на обстоятелствата, от които би трябвало да се създадат нравствени, психически, социологически и политически заключения: „ Тези, съгласно които сляпата орис е основала всички феномени в света, споделят в действителност една огромна безсмислица, тъй като какво по-нелепо има от това, да твърдиш, че някаква сляпа орис би могла да сътвори рационални същества? “ – „ И по този начин има един първичен разсъдък, а законите са връзките сред него и другите същества, както и връзките сред самите същества. По този метод случайността се отстранява от историята.

М онтескьо споделя, че несъгласията в човешката душа, могат да намерят мечтаното равновесие и утешение в смирението пред Бога. Никакъв Бог обаче, не може да уравновеси страната, обществото, общественият живот. Това могат да създадат единствено гражданските закони. Философьт признава съществуването на Бога, само че не му позволява никаква интервенция в земните каузи, даже позволява, че жителят може да бъде и изцяло безверен.

С чита още, че като физическо създание, индивидът е зависещ на законите на Природата. Обаче, като създание надарено с разум, индивидът непрестанно нарушава законите, открити от Бога и променя тези, които самичък е основал. Доколкото обаче са дело на хората, законите не са съвършени. Истинските закони са старите закони, тези които не са основани от поколението задължено да им се подчинява, законите, които са издържали инспекцията на времето. Подчиняването на същинските закони е послушание не пред нечия воля – самостоятелна или групова – а послушание пред Разума.

М онтескьо е и последовател на теорията за естественото право. „ Необходимо е да се види какво съставлява индивидът, преди образуването на обществото. Законите, по които той живее в това положение, ще бъдат точно естествените закони… ” – „ В това положение всеки се усеща по-нисш от другите, с огромен труд той може да се почувства еднакъв на тях, никой не се стреми да атакува и мирът затова е Първият естествен закон. ” Допуска по изключение единствено два типа обективни войни: войната целяща да отблъсне нападателя, и тази оповестена в поддръжка на атакуван съдружник.
„ Към възприятието за уязвимост, човек прибавя чувството за своите потребности. Така Вторият естествен закон е законът, който подтиква индивида към търсене на храна. ”
„ Аз споделих, че страхът кара хората да се отбягват един различен, само че щом виждат, че страхът е съвместен, те незабавно стартират да се сближават…така естествената податливост един към различен – нещо което хората постоянно вършат е Третият естествен закон. ”
„ Освен тази първична дарба да реагират с възприятие, хората получават по-нататък и способността за знание, по подобен метод те откриват между тях една втора връзка, която животните нямат. Оттук – един нов мотив за сплотяване: и по този начин желанието да се живее в общество е Четвъртият естествен закон! ”

М онтескьо е уверен, че съществува една безконечна правдивост. Тя не е измислена от хората, а е заложена като естествено право в тяхното в началото битие. Защо в другите страни и в другите времена има разнообразни закони? Защото естествената правдивост се трансформира под въздействие на разнообразни, избрани фактори. Такива фактори, твърди Монтескьо, са да вземем за пример климат, почва, характерите на хората, вяра, тип на ръководство, икономически живот и доста други: „ Студеният въздух свива окончанията на външните нишки на нашето тяло, това усилва тяхното напрежение и спомага за прилива на кръв от крайниците към сърцето… Обратно – топлият въздух отпуска окончанията на влакната и ги разтяга, следовотелно той понижава тяхната разтегливост и сила… В северните климати вие ще срещнете хора с малко пороци, с задоволително добродетели, с огромна искреност… В страните с сдържан климат, вие ще видите нации непостоянни в своето държание, дори и в своите пороци и добродетели; климатът там няма задоволително избрани свойства, с цел да може да им придаде устойчивост… Колкото повече се приближавате към южните страни, толкоз повече се отдалечавате от самия морал, по-силните пристрастености там, умножават престъпленията… Климатът може да бъде толкоз парещ, че тялото да остане напълно без сили. Тогава немощта на тялото се предава на душата, никакво любознание, никакво благородно начинание, никакво великодушие… леността се трансформира в щастие… и робството е по-поносимо от напъните на разсъдъка, нужни да се управляваш самичък. ” –  „ Хората се управляват от пет разнообразни неща: климат, традиции, нрави, вяра и закони. При всеки народ, съгласно това дали някоя от тези аргументи работи по-силно останалите, надлежно отстъпват пред нея. Климатът господства съвсем само върху диваците. Обичаите управляват китайците. Законите тиранизират Япония. В Рим и Спарта в миналото са давали звук нравите. Днес в Европа религията прави всичко. ”

Н ай-голямо внимание Монтескьо отделя на смисъла и ролята на държавните форми на ръководство за характера на законодателството в дадена страна. Има три типа ръководства: абсолютизъм, монархия и републиканска народна власт. За него най-подходяща е конституционната монархия с парламентарно ръководство, тъй като умерената, лимитирана с разнообразни междинни институции власт на краля, най-добре може да отговори на условията на справедливостта.

В ластите са три: законодателна, изпълнителна и правосъдна. Когато те се съберат в едно лице или даже в един орган, въпреки и републикански и групов, се получава абсолютизъм. Монтескьо е безспорен зложелател на всяка робия. Той подлага на критика и безспорната монархия, макар че е неин съвременник, и че едвам единствено няколко години са минали от гибелта на Краля – Слънце. „ Монархията умира – предизвестява той – когато владетелят свежда страната до своята столица, столицата – до своя замък, а своя замък – до своята персона. ” И това е написано във време, когато още е в действие девизът на Луи XIV: „ Държавата – това съм аз! ”.

Н аред с всички изброени фактори влияещи върху обществото, значимо място в съчинението „ Духът на Законите ” се отделя и на стопанската активност на хората, на методите и средствата за произвеждане. Монтескьс предлага разнородни ограничения за насърчаване на промишлеността, само че натъртва на умереното употребяване на техническите нововъведения, тъй като те биха оставили без работа „ безчет човешки ръце ”. Целта на всяко ръководство би трябвало да бъде рационалната организиция на обществото. Това е и задачата на Просвещението.

• Ако ние искахме единствено да бъдем щастливи, елементарно бихме го постигнали. Ние обаче желаеме да бъдем по-щастливи от другите, а това е мъчно, тъй като считаме другите за по-щастливи, в сравнение с са.

• Безполезните закони отслабват нужните закони.

• В устрема към духовитост постоянно се споделя единствено нелепост.

• Всеки народ заслужава ориста си.

• Всяка власт корумпира, а безспорната власт корумпира безусловно.

• Жената има единствено една опция да бъде красива, само че с цел да бъде привлекателна има 100 хиляди благоприятни условия.

• Завистникът е зложелател на самия себе си, тъй като страда от злото, което самичък е предизвикал.

• Надутостта е щитът на простаците.

• Ораторите постоянно наваксват с дължина това, което не им доближава на дълбочина.

„ Всеки народ заслужава съдбата си. ”

„ Всеки човек, който има власт, е податлив да злоупотреби с нея. ”

„ Всяка власт корумпира, а безспорната власт – безусловно. ”

„ Законите би трябвало да имат идентичен смисъл за всички. ”

„ Принципът на демокрацията се разрушава освен тогава, когато се губи духът на тъждество, само че и тогава, когато духът на тъждество се довежда до прекаленост и всеки желае да бъде еднакъв на тези, които той е избрал за свои властници. ”

„ Всеки жител би трябвало да може да почине за отечеството, само че никой не е задължен да лъже поради него. ”

„ Безполезните закони отслабват нужните закони. ”

„ Тези, съгласно които сляпата орис е основала всички феномени в света, споделят в действителност една огромна безсмислица, тъй като какво по-нелепо има от това, да твърдиш, че някаква сляпа орис би могла да сътвори разумни същества. ”

„ Понякога мълчанието е по-изразително от всяка тирада. ”

 „ Ако искахме единствено да бъдем щастливи, елементарно бихме го постигнали. Ние обаче желаеме да бъдем по-щастливи от другите, а това е мъчно, тъй като считаме другите за по-щастливи, в сравнение с са. ”

„ В устрема към остроумие често се споделят единствено нелепости. ”

„ Жената има единствено една опция да бъде красива, само че с цел да бъде привлекателна има 100 хиляди благоприятни условия. ”

„ Завистникът е зложелател на самия себе си, тъй като страда от злото, което самичък е предизвикал. ”

„ Надутостта е щитът на глупците. ”

„ Липсата на дълбочина на мисълта нормално се компенсира с дължина. ”

„ Страхът кара хората да се отбягват един различен, само че щом виждат, че страхът е съвместен, те незабавно стартират да се сближават. ”